Епилог: Златната ера на териториите – Кечът, който промени света
Когато разглеждаме картата на САЩ от средата на 20-ти век, не виждаме просто граници на щати. Виждаме карта на едно от най-интересните явления в развлекателната индустрия – териториалния кеч.
Защо тази ера беше толкова специална?
За разлика от днешния глобализиран продукт, кечът преди 80-те години беше локален, суров и личен. Всяка територия – от снежния Минеаполис до слънчева Флорида – имаше своя собствена идентичност:
В Мемфис беше хаос и комедия.
В Амарило беше чиста техника и коравина.
В Сейнт Луис беше „Сенатът“, където се ковеше политиката.
В Тексас беше рок концерт и драма.
Това беше време, в което феновете вярваха на 100% в това, което виждат. За тях кечът не беше „шоу“, а спорт, в който техният местен герой се бори за чест, семейство и оцеляване.
Наследството на NWA
National Wrestling Alliance (NWA) беше „лепилото“, което държеше всичко заедно. Макар и картел, Алиансът позволи на кеча да се развива като сложна мрежа от таланти, пътуващи от град на град, носейки със себе си опита на различните школи. Без тези територии, днешните суперзвезди нямаше да имат къде да се „изковат“.
Краят на един свят
Възходът на телевизията и корпоративната експанзия (WWF и по-късно WCW) сложиха край на териториалната система. Тя беше жертва на своя собствен успех – кечът стана толкова популярен, че трябваше да се „мащабира“. Но с това мащабиране загубихме онова специфично усещане за „квартален герой“, който всеки може да види в местната зала.
Нашата роля като фенове
Историята на тези територии не трябва да бъде забравена. Тя е фундаментът, върху който е изграден модерният кеч. Всеки път, когато видим техничен мач, емоционално промо или сложна вражда, ние виждаме ехото на онези години в залите на „Olympic Auditorium“, „Mid-South Coliseum“ или „Sportatorium“.
Въпрос : Ако можехте да се върнете назад във времето и да посетите шоуто на една-единствена територия в нейния пик, коя бихте избрали и кой мач бихте искали да видите на живо?
