Добре дошъл в наший уютни манастир господин инспекторе! Елате тук да ви разведа в градинката, много е красиво! Ей тук имаме чешмичка със свещена вода, после мога да ви напълня, много е лечебна. Ей тук имаме фонтанче, а тук вече влизаме в храма. Много е убав! Близо до господа сме в него, иконописите са самата красота! Прекрасен манастир си имаме като цяло, после може и свещичка да си запалите. Жалко само за покойния Антоник, че такова нещо ни се случи на свещена земя, не е хубаво такива неща да стават в манастира, грешно е.
(дръпва детектива към себе си и шепне) Обаче между нас да си остане детективе, това си е наказание божие за грешниците и Антоник Богослов си беше един от тях. Проклятие стовари Шефа, че много се навъдиха интриганти и лекета в този манастир, между нас да си останеобаче, Повечето светските работи ги теглят, самозабравили са се, лигавят се, тука са тялом, ама духом са далеч от божието писание.
Аз с каквото мога да помагам, ще помагам. Мога да кажа, че Антоник едва ли се е самоубил. Колкото беше прост, толкова беше и амбициозен. То не е хубаво така да се говори за умрелите, ама нали и на вас трябва да помогна, простотите хора не се депресират рязко и да лягат да се бесят. А тука на много хора работата не им е чиста.
