Нека започна аз, уважаеми комисарю! Вярно е, имахме някои спречквания с Игуменът, но те са били от чисто практическа гледна точка. Разберете ме правилно, БИТОВИЗМИ, заради които няма как да му имам зъб. Толкова пъти сме седели на една маса... толкова пъти сме си приказвали, основно за религиозните писания, че не мога да си представя какво ще ми е без него в Манастрира. Какъв Ви беше другия въпрос? Къде съм бил в последните дни, и дали съм го виждал? Срам-несрам, в интерес на разследването, трябва да кажа истината и нищо друго освен истината. Аз, се бях заключил в моите покои, тъй като преди 3 дни сътворих едно ЧУДО НА ЧУДЕСАТА. Тук почти всички ме знаят - обичам да си попийвам, но не от стандартното. Обичам и да приготвям различни спиртни напитки. Та, така смесих съставките, такава я забърках, че след една чаша, все едно бях изпил най-твърдото шотландско уиски, което може да съществува. Обаче аз не спирам на една чаша. Това е грехота. Не може. Пийнах 2...3...5... и продължих, вече не помня бройката. Та, заклевам се в най-святото за мен, БИБЛИЯТА, и нека гръм да ме тръсне, нека всички свещи в църквата свършват, ако лъжа... че в първия ден след този запой не успях дори да си вдигна главата. Вчера леко се посъвзех, но не можех да се покажа такъв пред останалите монаси и игумени. Предпочетох да взема душ и да седя в одаята си за още един ден, така че да съм в приветлива форма за гледане. Не съм виждал Антоник Богослов в тези последни три дена, но така ми се искаше да не се беше случвало така. Може би е имал нужда от приятелско рамо, може би един последен разговор щеше да промени хода на събитията. В последният месец явно нещо го тревожеже, беше по-омърлушен, но не ми е доверявал, ако е имал някаква тайна..
