Dad's generation... чувствам се стар. Започнах да гледам през 2000-ната, като пуснаха кеча по bTV, но имам ясен спомен, че съм го гледал преди това по немския евроспорт. Кърт Енгъл тъкмо беше спечелил титлата и си спомням, че много ме кефеше, защо екипът му и всичките му дрехи бяха с американските цветове и американското знаме, което за мене е от най-готините знамена в света. 😄 После гледах по bTV и разбрах, че е лош, говореше как бил най-желания спермодарител и някакви такива. Бързо си насочих фенщината към Скалата и Гробаря. Особено Гробаря с мотора ми беше любим, просто събираше в себе си всичко готино за едно 10-годишно чаве - мотор, татуировки и Лимп Бизкит. Скалата си е ясен, просто беше супер харизматичен, дори през превода. По-късно станах и огромен фен на Джерико, покрай мачовете му срещу Two-Man Power Trip. Остин грам не го харесвах, не разбирах фенщината покрай него, защото не бях гледал предните няколко години, а това е точно завръщането му след като го "блъснаха с колата" и малко по-късно търнна хийл. Супер много ги мразех с Хиксовете като бяха, даже се радвах като си скъса квадрицепса, защото толкова ми е разбирала главата. Леснар го видях по-нататък и бях впечатлен как трапеца му стига до ухото. Беше като някакъв назобан Фред Флинтстоун, пълен нереланик. Спомням си и Хоган с НеСеРе, което нямах грам представа какво е. Хубави времена, като цяло. Не съм знаел, че от там всичко ще е надолу.
Elder Brother's Generation - това си е вече GTV ерата и пак донякъде мога да се идентифицирам. Започнах да гледам кеч сериозно през Януари 2006-та, изтеглих си Royal Rumble, отне ми около 8 часа с тогавашните скорости. Това беше първият Ръмбъл, който бях гледал някога. Но за мене цялата година е просто вълшебна. Като започнеш с кеширането на Едж, Ръмбъла с Мистерио и 62-те му минути, Енгъл и Гробаря имаха вражда известно време, Фоли и Едж на Мания 22, Фоли и Флеър по-нататък, злощастното възкресяване на ECW, което обаче ни даде един от най-великите моменти в историята на Феда, в който RVD спечели титлата и целият Хамърстайн сра в гърлото на Сина. Мачът Фънк/Дриймър и Бюла срещу Едж/Фоли и Лита, което беше едно от най-бруталните неща, които бях виждал то този момент в живота си. По-нататък през годината имаше доза говна, но пак беше готино - DX и Спирит Скуада, както и да не забравяме Rated RKO, които си бяха чисти шибани демони в тоя рън... Винс Макмеън беше в отборен мач срещу Господ. 😄 Зверски добра година и за мене последната добра такава. Енгъл изчезна по едно време през 2006-та, което ме подтикна да гледам TNA и в крайна сметка да намразя Супер Сина. Напълно формираща година за фенщината ми. Ако по някакво странно стечение на обстоятелствата бях започнал да гледам през 2007-ма, или 2008-ма, едва ли щях да съм толкова запален в днешно време.
