Още в началото посочвам, че това е ЛИЧНАТА ми класация и не претендирам за обективност. Това са комиксите, които на мен са ми направили най-голямо впечатление.
12. The Man Who Laughs - хубава история за Жокера, която го показва като истинска разрушителна сила, с която Прилепът просто няма как да се справи. Много прилича на The Dark Knight и мисля, че беше един от комиксите, които най-силно влияеше на филма. Реално това е „първият сблъсък“ между Клоуна и Прилепа (375-ият първи сблъсък вероятно) и много хубаво успява да улови уникалността на Жокера и защо този злодей винаги е изпъквал сред останалите (иначе също много култови) във вселената на DC.
11: Batman: The Imposter - това е от така нареченият "Белк лейбъл" или с други думи - сериозни комикси, които са далеч от основната вселена на DC, но използват популярните герои.
Историята тук е супер реалистична, атмосферата е много мрачна, артът е с особена цветова гама - лишена от всякакъв живец и през цялото време се чувстваш някак си некомфортно. Сценаристът - Матсън Томлин прави и филма с Робърт Патисън и доста добре се усеща това, даже много хора си мислят, че са в една вселена. Наистина общият тон е един и същ - студен, някак си гротескно отдалечен от зрителя. Няма да видите този комикс в много класации, което за мен е грешка. Това със сигурност е сред най-силните истории за Прилепа, които съм чел.
10. Batman: White Knight / Белият рицар
Страхотна "модерна класика", в която Батман тотално се е побъркал, а Жокера е излекуван и това обръща изцяло наратива, в който иначе сме свикнали да се случват събитията. Уникален арт, с много добра атмосфера и тотално шантави идеи, които бяха наистина свежи в иначе изтърканите до безумие истории за двамата герои. Четох го преди години на английски и се чудя дали да не взема сега и българското издание, въпреки, че вече хептен не ми остана място. Просто тая история си заслужава и да се препрочете.
9. Батман - Съдът на Совите и градът на Совите - Снайдър остави много велики истории в митологията за Батман, но със сигурност най-голямото му попадение са историята на "Совите", които все повече изглеждат като класически мотив за персонажа.
"Съдът на Совите" е тайна организация, която задкулисно управлява Готъм и пази тъмните му тайни от много, много години. Когато Батман разбира за тях, се натъква на истинска конспирация, която води чак до неговото "семейство" и най-близките му. Макар да не си падам много по общите пукотевици (каквато и в "Совите" видяхме) просто тук нямаше как да не се накефя, защото си пасна с всичко останало в комиксите. Перфектно изградени герои, много добра психология на образите, Батман беше пресъздаден перфектно в модерен стил ... всичко, всичко беше топ тука. Има ги и двете на български и са доста евтини - не му мислете изобщо!
8. The Doom that came to Gotham - за много това е просто още една история за прилепа в някаква отделна вселена, но за мен е mark out момент, защото това е правено в стила на моят любим автор - Лъвкрафт. Ако знаете кой е Хауърд Филипс Лъвкрафт, това трябва да ви е напълно достатъчно, за да си представите (и да се надъхате) как би изглеждал един ретро Готъм в негов стил. 😍 Така или иначе връзката между този автор и Батман винаги е съществувала по един или друг начин, крайно време беше да има истински сблъсък на вселени.
Историята беше издържана изцяло в стилистиката на космическия ужас и Прилепа си пасна като песница на нос 😃 в един свят на вселенски по мащаби създания и тъмни древни култове.
По принцип мразя да вкарват магия в сторилайните с Батман и изобщо всякакви фентъзи елементи, но тука бяха перфектно направени.
- Batman: Under the Red Hood - може би най-любимата ми анимация от DC вселената и просто нямаше как да не изчета комикса. Страхотна идея, която си остава еталон за добре развит сценарий изобщо за комиксите. В града се появява нов маскиран тип... който безмилостно разчиства улиците на Готъм от всичките му злодеи и няма никакво намерение да не убива или да залавя когото и да било. Когато Батман се опитва да го хване, се оказва, че The Red Hood знае всичките му трикове и ползва същите техники като него. Няма да спойлвам, макар че това е толкова популярна история (има я и в игрите и навсякъде), че е почти смешно да говорим за спойлери. Оказва се човек от най-близкото му обкръжение, за който винаги е чувствал огромна вина.
Перфектно дозирани екшън и сторителинг, много качествена история, с много добро пресъздаване на основните персонажи, поява на популярни злодеи (но не натресени, а на място) , обрати и финал, който остава много, много отворен. По принцип всички мразим това, но точно в този случай си заслужаваше. Да не говорим, че Red hood в последствие става един от най-популярните персонажи в DC вселената и е хубаво, че не му дадоха финал тука.
- Batman: Arkham Asylum – това със сигурност е една от най-странните и смахнати графични новели, които можете да прочетете. Артът е брутален и меко казано провокативен – вероятно на всяка друга комикс история би стоял нелепо, но точно тук и точно за този разказ е ПЕРФЕКТЕН.
Батман е в Аркам … и е ЛУДНИЦА 😃 Всичко е толкова нереално, че просто се чудиш кое е истина, кое не е и изобщо какво мамка му става. Много рядко съм толкова впечатлен от някой комикс, колкото от този тук.
И е важно да отбележа, че и в този комикс е пълно с препратки към Лъвкрафт (чиято съдба също е доста свързана с психиатричните клиники).
Просто гениален Грант Морисън тук и доказва защо е сред най-добрите сценаристи на комикси изобщо в историята.
///////
В другата тема ще пиша за "голямата петица" и няколко допълнителни заглавия, които са ми направили впечатление през годините 🙂
