Има неща в кеча, които са предизвиквали у мен реакции, вариращи от леко повишено кръвно до желание да премина с крак през телевизора. Ето някои от тях. Ще се радвам да споделите и вие.
Scott Steiner vs. Goldberg (WCW Fall Brawl 2000)
Вчера си пуснах този мач на шега. Гледах някакви неща за кеч рингове, после слушах Остин да обяснява, как WCW ринговете били по-щадящи за падане. В коментарите се включиха някакви хора, които твърдяха, че WCW ринговете звучат по-добре от WWE ринговете, когато някой падне на тях. Викам си добре, ще си пусна който и да е мач и набарах този. Двамата направиха всъщност адски добър мач, особено като вземем предвид периода и замесените хора. Скоти още е във форма и не си е прецакал нервите в кръста и краката. Голдбърг има желание за живот. Въобще, особено приятна изненада... докато не излезе Русо педераса и не направи 100 намеси. После се съблече да си покаже шкембето и параличните ръчички. Фактът, че бях подразнен толкова години по-късно говори сам за себе си.
John Cena vs. Sabu (Vengeance 2006)
Това ми мина изцяло над главата като го гледах навремето, но скоро се замислих... КАК ЩЕ НАКАРАШ САБУ ДА СЕ ПРЕДАДЕ, КОЙТО И ДА СИ?!?!? Човекът си счупи челюстта, уви я с тиксо и си продължи мача, беше в ECW това. Да не говорим за всичката бодлива тел и огън, през които е минал. Но не, Джонката го хвърли през маса и после го предаде с нефелното си STFU. Пълна гавра.
John Cena се завръща на Royal Rumble 2008
Пикът на Сина хейтърството ми беше в края 2007-ма, когато просто ликувах, че се контузи и ще пропусне 9 месеца. Беше скъсал пекторален мускул, ако не се лъжа. Беше ми писнало от него на макс и се радвах, че ще се даде малко място на разни други хора да блеснат. Ортън спечели титлата срещу Хиксовете по едно време, животът беше хубав. И тоя педал се върна на Ръмбъла под номер 30 едва 3 месеца по-късно, че даже и го спечели...
Batista печели Royal Rumble 2014
Генезисът на цялата преебана ера, която последва. Без значение дали го харесвате или не, това си беше годината на Даниелсън. Всички викаха за него, всички искаха да го видят как се бие за титлата. Батиста излезе под номер 28, чакахме Даниелсън под номер 29 или 30, но когато под 30 излезе Мистерио, цялата зала се обърна срещу мача и му сраха отгоре. Какво правех аз на тази светла дата? Бях пиян на гъз след половин бутилка ром и гледах Ръмбъла в 4 сутринта у един приятел, който така и не успя да разбере защо съм бесен, тъй като вече не следеше продукта. Пълно сране от страна на Винсарата. Чак ме кефи колко много изтроли, като гледам назад. Тук беше и зародишът на великият пуш на Роман, в който цитираше котка Силвестър. Понеже всички хейтеха Батиста и имаше момент, в който Роман доминираше, естествено че публиката застана зад него от немайкъде. Но за дядо ви Винс, това беше знакът, че трябва да пушва някакъв рандом маниак от The Shield, който нямаше грам образ към него момент.
Roman Reigns печели Royal Rumble 2015
Винсарата имаше някакъв фетиш към тоя човек и го пушваше по възможно най-малоумния начин. Финалната четворка останаха Кейн, Биг Шоу, Амброуз и Рейнс (ако не броим Русев). Дийно го елиминираха бързо-бързо, след което оставиха Роман да се бие сам срещу трудностите - двама шкембелии, които имаха почти джобърски статус към него момент. Накрая за капак елиминира и Русев, което съвсем ми сговняса мача. Рейнс в днешно време е напълно различно животно, но още не съм му простил напълно за тая простотия и следващите няколко години фекална маса, която изсипа по продукта. Дефакто някъде тогава започнах да губя интерес към WWE и кеча като цяло, което ме накара да спра да гледам съвсем няколко години по-късно.
