Днес бързо-бързо се справих с още две игрици по пътя към целта.
9915. Absolutely Nothing Good - 7/10. И преди съм говорил на няколко пъти за игрите на това малко руско инди студио - Емика. Правят читави кратки хоръри, по които даже излизат комикси и късометражни филми! Да, далеч са от най-добрите игри правени някога, но са много сносни и иновативни, освен това са правени с голямо желание. Новата им игра не прави изключение. Тя разказва за някакъв тип, който трябва да работи нощна смяна на Хелоуин. В магазина му влизат всякакви типажи от хорър филмите и не се знае със сигурност кой от тях е човек. Има и една колоритна луда бабичка, която постоянно обикаля из магазина, тоалетните и склада. Като за игра, която се минава за час-два бих казал, че е повече от прилична, макар много страшни моменти да нямаше. Имаше си и изкривен хумор на места, което лично на мен ми се понрави. За съжаление, основният програмист на студиото е решил да се оттегли от гейминг индустрията и създаването на игри, а това поставя под заплаха съществуването на това малко, но идейно и талантливо студио. Особено съм хайпнат за следващата им игра, която би следвало да продължи историите на няколко отминали заглавия под формата на антология. Дано тази игра не е последното, което виждаме от Емика.
9916. Croc 2 - Kingdom of the Gobbos - 0.5/10. Абсолютно посредствена джъмп енд рън игричка, която продължава забравената класика - Крок от 1998г. Играл съм много игри и вие знаете това, но си признавам - тази класическа игра не съм я чувал и не знаех, че е толкова популярна. Явно и повечето хора са като мен и въобще не знаят за какво става дума. Играта е много зле направена и не си заслужава изобщо, движението на персонажите и цялостният геймплей е под всякаква критика. Страничните куестове са счупени. Минава се за четири часа, но най-интересното е, че тази дребна игричка е тежка цели 22 гигабайта... ще попитате защо? Защото разработчиците(до един бунаци и като държание и като визия) са заснели клипове, в които предварително се оправдават за играта, която са създали. Единият от тях е двойник на Краси Радков. Без съмнение това е култов подход, изтъкват трудности, какво са могли и не могли да направят, за да не им се сърдят хората, че са се изложили. С оглед на моментната ситуация в гейминга очаквам такъв подход да се превърне в често явление и ако не друго, поне да се посмеем на оправданията на разработчиците.