STARRCADE
Забелязах че не е сред любимите ти хора, отбелязах се в Chikara темичката и дадох рецензия на Kingston/Storm и своите 2 цента за Kingston.
Различни хора - различни предпочитания, няма лошо.
Та - за промото.
Сигурно е фрустриран заради лични случки и проблеми и състоянието на индустрията в днешно време. Все е така с него.
"I DON'T HAVE PINCHED NERVES IN MY NECK CAUSE OF ACTING! I DON'T HAVE 16 SCREWS AND A PLATE IN MY ANKLE CAUSE THIS IS FUCKING ACTING!"
Омръзнало му е да създава звезди. Bookнат някого срещу него и обере лаврите.
"So... I'm tired of making people. Cause they get paid and they go to NXT, while I stay at home broke. When I know for a fact-- Where's the hardcam? Zoom in on my face. ZOOM IN! And understand something, I'm better than Adam Cole, I made him. I'm better than Matt Riddle, I made him. I'm better than that whole entire roster. And Lord knows, I'm way better than anything NXT UK has."
Индустрията го вбесява, няма място за хора като него, финансите куцат. Всички са актьори. Даже напада и хората които държат организацията, сценаристите, и феновете, толкова е вбесен, вгорчен.
"Ha-ha-ha, laugh it up...! Laugh it up, you jerkoffs. I'm sitting at home, piss broke, while they're making millions of dollars off of some mark."
"Guys like you, "big bad wrestlers". You're not a wrestler, you're an actor."
"This is what this is about. I'M A FIGHTER. I've been a fighter all my life."
"I'm tired of actors in the back. Hey, Glen (Glen Joseph, ко-собственика на Progress по онова време). You know what I'm really sick of? You and the other boy, right before the shows; Mhmm, let me see acting!"
"Yeah, cheer it up! Cheer it up! But you marks, you marks support the acting. You support him [сочейки към Dragunov] and you support the rest, so guess what you are? You all a bunch of fake cunts! And every single one of you make me sick."
Това промо е един от няколко редки примера за емоционална искреност, която пробива обичайната театралност на кеча.
Eddie представя една от най-суровите роли в кариерата си; едновременно симпатична и морално осъдителна.
Именно тази двойственост е това, което прави сегмента толкова успешен: той е достатъчно уязвим, за да спечели съчувствието ни, но и достатъчно груб, за да разберем защо хората не го харесват и се обръщат срещу него.
Това, което придава сила на промоцията, е колко нешлифована изглежда. Той говори с убеденост, 100% язвителна убеденост която извира от някъде в дълбините на сърцето и съзнанието му, която не звучи като репетирана или измислена за камерата.
Интензивността му никога не изглежда изкуствена; тя произтича от истинска фрустрация, истинска несигурност и истинска амбиция. Всичко в него е истинско.
Начинът, по който се разчупва, само леко, когато говори за това какво би означавало за него постигането на целта му, е вид емоционален детайл, който повечето в индустрията не биха могли да имитират дори в най-добрия си ден. Това не е мелодрама. Това е живяна истина.
Само жалко че не достигна до никъде, с пандемията и подписването на Kingston с AEW.
Въпреки всички обещания, които даваха планираните мачове, срещу Dragunov, и евентуално "гаджето" му, Cara Noir, нито една от тези потенциални вражди не се осъществи. Това, което можеше да бъде определящ момент в кариерата му, се превърна в изключителен, но изолиран момент, фрагмент от история, която никога не се разгърна напълно.
Изключая този факт, промото все още остава фантастично само по себе си, но липсата на резултат безспорно ограничава дългосрочното му въздействие.
