Удоволствие от кеча на малкия екран отдавна не изпитвам. Не мога дори да си спомня кога за последно изгледах цял епизод на седмично шоу. Винаги съм искал обаче да гледам кеч на живо. Предишните събития не бяха в удобни за мен дни, а този Unlimited за първи път ми даде възможност да го направя.
Шокирах се колко много ми хареса.
Неща, които пред екрана ми изглеждат базови, скучни и рутинни, на живо са в пъти по-впечатляващи. Шумът, който издава рингът след всеки Clothesline, секундите, в които някой е във въздуха… Това е entertainment. След 20 октомври разбирам американците една идея повече.
Ако трябва да анализирам самото шоу, ще ми бъде трудно. Като човек, консумирал почти само и единствено WWE, като дори изключвам NXT, и без абсолютно никаква инди култура, със сигурност мнението ми не е от най-компетентните. Но все пак ще си позволя да споделя впечатленията си.
Беше ми изключително странно в началото да чувам коментара в цялата зала. Ако ми бяха казали предварително, че ще слушаме двете момчета зад микрофона през цялото време, най-вероятно щях да си кажа: „Верно ли? Малко тъпо.“ И щях да бъда на 100% в грешка. Тези двамата бяха сърцето на шоуто. Кежуъл зрителят, дошъл да гледа малко кеч за пръв път в съзнателния си живот, не е запознат с детайлите на сторителинга като по-запалените фенове. За да му бъде по-лесно да влезе във филма, коментаторите влязоха в ролята на своеобразни наратори в залата. И то наратори по типично български начин. Без заучени комерсиални американски фрази, а с български хумор, импровизация и адаптивност спрямо случващото се. Хектор Харманли, който играеше хийла, е страшен. Да успееш с такава лекота да накараш 300+ души да те освиркват и да ти се подиграват за толкова кратко време си е талант. Подкрепям на 100% идеята за озвучен коментар в залата. Първо, помага на кежуъл зрителя да разбере по-добре какво се случва. Второ, намалява шанса публиката да чуе кечистите, когато си уговарят спотовете на глас.
Водещият Радослав също има излъчване. Малко ми напомня на Камен Воденичаров. Изглежда добре, говори добре и беше точно това, от което шоуто имаше нужда.
Чужденците, които бяха поканили, също ми направиха сериозно впечатление. Визирам основно двама: Крал Алесандро и британeца, чието име за съжаление забравих. Първият имаше страхотна игра с публиката. Страшно антипатично копеле, от онези, които ти доставят истинско удоволствие да слушаш. Британецът пък ме впечатли със същото, но и с кеч уменията си. Човек… Как се движеше тоя. Направо летеше. Безспорно остави най-силното впечатление у мен от чуждестранните атлети.
От българите задължително изпъкват George Vice и Шахматиста. Това са си лицата на шоуто. Стегнати, симпатични момчета, които правят точно онези спотове, способни да вдигнат публиката на крака. Изградени са като типични underdogs, за които ти се иска да викаш. Връзката им с аудиторията е точно от онези неща, които могат да накарат човек да се върне на следващото шоу, само за да ги види отново.
Хайлайтът на вечерта за мен обаче си остава VHS.
Ебати харизмата. Ебати излъчването. Не бях чувал или гледал момчето нито веднъж преди това шоу, но останах изумен. Начинът, по който се движи около публиката, позиционирането му по време на ентранса, трейдмаркът със символа на ръцете… Всичко му стои естествено. И за капак… VHS Lounge (дано не бъркам името). Красота. За по-малко от 20 минути ме направи фен. Чакам го обратно в София.
В крайна сметка Unlimited ме направи фен. Ще следя продукта в социалните мрежи и не мисля, че ще пропусна следващото шоу в София.
Пожелавам им успех. Дано се намери някой, който да инвестира в българския кеч и ентъртеймънт, за да може продуктът да продължи да се развива. (И ако някое казино реши да удари едно рамо, няма да се сърдя.)
