Agatha Christie - за първи път чувам за тази игра, нямам какво да кажа. Знам, че има роман на Агата Кристи със същото име, но и него не съм го чел.
Call of Duty - не съм играл тази част от поредицата, но със сигурност си е добър шуутър, както почти всяка CoD игра.
Team Fortress - знам, че до днес се играе играта, определено е интересна, но аз не съм ѝ отделял много време. Просто не ме кефят игрите, които нямат сингъл плейър кампания, а залагат само на мултито, но това не означава, че играта не е добра.
Стават яки битки.
Hard Time - първо: голямо евала на Хайзена, че е включил тази игра в класацията си. От никого не съм очаквал да се сети за нея или пък да я играл и като ми изпрати игрите си искрено се изкефих.
Голям фен съм на игрите на MDickie (главно на кеч тематика) и са голяма част от детството ми. На телефона все още играя от време на време Wrestling Empire, но това е друга тема.
Та да се върна на Hard Time - открих тази игра съвсем случайно (търсих MDickie в гугъл, просто защото ми беше любопитно покрай негова кеч игра, по която се бях зарибил) и заради стария ми компютър, който не можеше да подкарва кой знае какво (отново го споменавам) реших да си я изтегля и да я пробвам. Така стана, че ме грабна от самото начало и буквално цели нощи съм прекарвал пред компа.
Да, играта не изглежда уникално, дървена е (тази е 3д, която за мен е по-добра, а по-новата ѝ версия е 2д), но това изобщо не ми е пречило да я играя. Кефеше ме колко свобода имаш (макар да си в затвора) и как можеш да правиш всякакви простотии. Като цяло в игрите на MDickie никога не знаеш каква ситуация (глупост) ще последва - примерно да вземе да ти умре героя по най-нелепия начин. Точно в това им е чарът, адски зарибяващи. Велик е този човек, а кеч игрите му като цяло, ако бяха с графиката на WWE игрите (не, че на мен ми трябва - ще се загуби магията) щяха да са най-великото нещо в гейминга.
Много бих се радвал, ако @Heisenberg се изкаже също. Отново евала за избора.
