Не знам дали е най-тежкото нещо, което съм гледал в кеча. Като изключим Over The Edge и подобни случаи, може би наистина така ще се окаже. Замислих се, че кечът е уникална индустрия, особено че на това ниво няма толкова много хора, максимум 200-250 човека да са. Утре ако пукна аз, или някой балък като мене на работа, ще са тъжни всички за 10 минути. После даже няма и да ме споменават, заеби да ми правят трибют шоута. Фирмата няма да изчете послание от майка ми, или от жена ми, няма и да ми оставят последни думи във видео пакет. Беше едновременно потресаващо тъжно да видя толкова много хора как едвам си сдържат сълзите, включително рефери, интервюиращи, коментатори и фенове, но и страшно обнадеждаващо. Никога не съм подозирал, че ПАК е чак толкова ценен в индустрията, но и като се замисля назад в годините, не съм прочел никъде нещо скандално за него, или някой да го плюе дежурно във всяко интервю. Страшно оптимистично е да видя, че някой е успял да вдъхнови и да добави към животите на толкова хора и да се превърне в толкова уважавано име, макар и да трябваше този някой да умре, за да разбера всичко това. Напълно е вярно, че за да има нещо смисъл, трябва да има и край.
Самото шоу ми хареса много, може би защото всеки мач имаше смисъл и заряд. Детрайдърите си бяха основната част от шоуто, което е разбираемо. Марина Шафир е пълна селянка, винаги ме е кефела много като излъчване. 😄 Жалко, че е пълно дърво на ринга, но тук я поставиха в правилната ситуация, за да може да блесне. Моксли достави в откриващия, като пресъздадоха няколко фамозни момента с OC. Завръщането на Браян... имам два прочита. Просто е нещо единично и няма да го видим пак. Беше споменал, че има ужасни проблеми с врата и има дни, в които е трудно подвижен. Другият прочит е, че се е възстановил до степен, в която може да поднови кариерата си. И че това винаги е бил планът, по един или друг начин да го забъркат обратно с Райдърите, просто смъртта на ПАК е ускорила нещата. Могат да го изкейфейбят да стане някаква интересна вражда по-нататък, ще видим. Във който и да е случай съм доволен, че видях Даниелсън да се бие един последен път, винаги ме е кефел тоя тип, дори и да е кинта и 20. За разлика от другите пигмеи, мачовете му са винаги реалистични и особено физически, също е и много, ама много подценен ентъртейнър.
