Фейс валю е епохален албум. Почти няма слаба песен, вкарва те в собствена атмосфера, супер 80-ско настроение, реално през 80-те популярната музика има няколко по-големи направления, този по-adult, sophisticated софт рок до голяма степен има своето лице в името на Фил Колинс. С Дженезис се правят по-остри неща, неща които може да слушаш на партита примерно, Фил Колинс като соло е малко по-различен, по-лиричен и баладичен. Много ми харесва специално в този албум включванията на Phenix Horns ( специфичното soul звучене лепва перфектно), което е и началото на тясната връзка с Earth, Wind & Fire, която по-късно ще продължи с Филип Бейли за Easy Lover.
Hello, I Must Be Going! не е толкова сполучливо продължение. Имаме You Can't Hurry Love, която е приятна, но прекалено захаросана за моя вкус и е кавър на The Supremes, I Don't Care Anymore също е добра, но като цяло това са песните които са ми грабвали вниманието.
No Jacket Required пък е може би пикът като соло артист на Колинс. Само тотални хитачки. Тук е и Сусудио, има я епохалната Long Long Way to Go, самото звучене в този албум е грандиозно.
И 1989-та идва последния голям албум на Колинс ...But Seriously. Безспорно 80-те са неговата декада, и за Дженезис това са пиковите години, но и като соло изпълнител, самият вайб на тази епоха си пасва много с нещата които прави Фил. Още повече че той обсвебва медиите, постоянно вади сингли и албуми, прави колаборации и с други изпълниели, май беше единствения койт участва и на двата концерта на Гелдоф за Live aid, във Филаделфия дори беше барабанинст на Led Zeppelin в този злощастен one time реюниън, който се оказва провал.
Общо взето през 80-те Колинс е навсякъде и те е било страх да с отвориш и хладилника, за да не изскочи бачи Фил от него и да ти запее да помислиш пак. Това преекспониране през цялата декада накрая си оказва негативния ефект, защото модата взема завой, самия Фил остаря и докато все още беше навсякъде, но залязваше, младите гривеци които налазваха мейнстрийм музиката почнаха да се ебават с него. "Не съм толкова стар, че чак да слушам Фил Колинс" или, "Тоя пич прилича на счетоводител в кантора", даже имаше някакви ебавки как приличал на адвокат от еврейски произход или нещо подобно. Така или иначе в началото на 90-те Фил беше uncool и оттам нататък не успя да се възстанови напълно. Специфична музика е, леко е тежкарска и филмарска, може би ако съм в правилното настроение, понякога ми се слуша нещо такова, безспорно талантът е огромен, Колинс е изключително добър песнописец, има и някаква нестандартна харизма и сценично присъствие, въпреки че е нисък, плешив и грозноват. Нещо като корпоративен рок, смесен с рок за масите, нещо в звученето което ти крещи, че сме 80-те. И разбира се, drum machines.
